Новини

Юлия Богмацер: Kато съвкупност от всичко, Марица е най-добрият чуждестранен клуб, за който съм играла



В българския женски клубен волейбол чуждестранните състезателки са рядко явление.  Във всички девет отбора, които играят в НВЛ Демакс+ през настоящия сезон, чужденката е само една.  Това е украинката Юлия Богмацер, която от есента защитава цветовете на Марица (Пловдив).  Затова и нейната перспектива към страната, града, клуба, живота и работата тук е сама по себе си уникална.  Титулярната разпределителка на пловдивския тим сподели своята гледна точка с volleymaritza.bg.

- Как се чувстваш във волейболен клуб Марица?

- Много ми харесва – и отборът, и момичетата, и колективът.  Чувствам се добре, с удоволствие ходя на тренировки.  Много ми е интересно, много работим – не винаги е лесно, но мисля, че това е нужно, за да играем добре и да показваме резултати.

- Разкажи накратко за кариерата си дотук.

- Дълго време играх в Украйна и нашият клуб Круг (Черкаси) пет години беше шампион и носител на националната купа и печелеше всичко, което можеше да се спечели в Украйна.  За около седем години бях част и от националния отбор.  Първият ми чуждестранен клуб беше от Русия – Строитель (Красноярск), но там нещата бяха подобни като у нас.  Стана по-интересно, когато попаднах в Турция – в Нилюфер Беледийеси (Бурса).  Там нивото е много високо и много отбори са с изравнени възможности.  Борбата е постоянна и не се знае как ще завърши която и да е среща.  В Румъния също изкарах една трудна и интересна година.  С 2004 Томис (Констанца) играхме в Шампионската лига.  Отборът ни беше много добър, с много чужденци – от Бразилия, България, Сърбия, Беларус, а треньор ни беше Дарко Закоч.  После отново бях в Турция, а миналата година играх в Казахстан.  Там не ми хареса много.  Искаше ми се да играя европейски волейбол, с темпова игра - бърза и интересна.  Затова и тук, в Европа, много ми харесва.  Играем много мачове, много спаринги – ходихме до Сърбия, Гърция и Турция за контроли, а това много помага на отбора да се обиграва и обединява.

- А как ти се струват нещата тук, в Марица, в сравнение с всички тези клубове, в които си била преди?

- Както съм казвала и на момичетата, не е тайна, че този отбор много ми харесва.  Съвсем сериозно и честно мога да кажа, че като съвкупност от всичко - организация, треньор, колектив, работа, битови условия - Марица е най-добрият чуждестранен клуб, за който съм играла.  Като споменах битовите условията - живея в хотел, където ме хранят по три пъти на ден, за нищо не се притеснявам, отивам на работа и работя, прибирам се вкъщи и си почивам...  Може би единственият плюс на други клубове е била финансовата страна.  Но тук си получавам заплатата редовно, не ми се удържат пари за нищо и съм много доволна.

- А как ти харесва в България и по-конкретно в Пловдив?

- Намирам време да се разхождам сама, а и момичетата ми помагат, като ми показват града.  Разхождаме се из Пловдив, и това, което съм успяла да видя, е много красиво.  Посетила съм повечето забележителности – Альоша, Стария град, Античния театър…  Моето семейство също беше тук по новогодишните празници.  Разглеждахме, снимахме се много и ще ни останат забележителни спомени.  В страната ми харесват планините и с удоволствие ги наблюдавам, когато пътуваме извън града.

- Разкажи за своето семейство.  Ти имаш син - как се казва, на колко години е? Разкажи и за съпруга си...

- Да, имам деветгодишен син.  Казва се Данил.  При нас се получи интересен парадокс, че аз съм волейболистка, мъжът ми е играл професионално хандбал, а синът ни си избра баскетбола.  Занимава се сериозно с този спорт и му харесва.  Разбира се, очаква ме да се върна у дома в Украйна.  Там гледат нашите мачове винаги, когато се предават в интернет – викат за нас, вълнуват се...

- А кой го гледа в твое отсъствие?

- Майка ми помага много.  Мъжът ми работи, но се грижи да го води на тренировки.  Майката на мъжа ми също помага.  Всички помагат, всички са задействани, всички разбират ситуацията и успяват да се справят.

- Семейството ти дойде да те посети веднъж в България.  А ти успя ли да се прибереш до Украйна, откакто си в Пловдив?

- Да, бяха тук за три седмици и много им хареса, особено с многото интересни събития около новогодишните празници.  Аз обаче не съм си ходила до Украйна, а и те няма да идват повече.

- Сигурно ти е тежко да си разделена от детето си?

- Да, разбира се, трудно е, но в днешно време донякъде помага това, че има Скайп, по който мога да го виждам и да разговарям с него.  А и ме спасява това, че имаме много мачове, много работа, интересно ми е и времето лети бързо.

- Намери ли си нови близки приятели, в Пловдив?  Може би някои от съотборничките?

- Когато попаднах тук, вече от доста време познавах Радосвета Тенева.  С нея играхме заедно в Румъния и сме приятелки.  В началото много ми помагаше, когато аз не всичко разбирах.  С Виктория Григорова живеем заедно.  Тя също ми показва и разказва много неща, помага ми.  По принцип всички момичета са много добри, добър колектив сме и прекарваме много време заедно и общуваме.  Често се събираме целият отбор, което е много хубаво и положително.  Нашият мениджър Борис [б.а. – Халачев] често ни организира приятни мероприятия, които ни обединяват като отбор.

- Виждам, че вече разбираш всичко на български.  Това важи ли и когато треньорът говори по време на мач?

- Да, да, сега вече разбирам всичко.  Езиците ни са близки, но в началото беше трудно да разбирам онези думи, които са различни от нашите.  Тогава Ради ми превеждаше по време на събрания, на мачове...  Сега вече няма проблем.  Разбирам какво ми казват момичетата, а и те свикнаха да разбират моя руско-български, заради което си общуваме безпроблемно.

- Да се върнем към волейбола.  Освен трофеите в Украйна, какви други постижения имаш зад себе си?

- Била съм и шампион на Румъния, а в Турция с Нилюфер играхме финал за купата, което беше за първи път в историята на този клуб.  Сега, разбира се, много се надявам да стана и шампион на България със състава на Марица.

- А какви са намеренията ти за следващия сезон?

- Не обичам да гадая как ще бъде занапред.  Смятам, че не е правилно при положение, че тук все още не сме си свършили сезона и работата, да си правим планове за след това.  Важно сега е да се съсредоточим върху важните мачове в края на сезона.  И когато всичко приключи, тогава ще мислим и ще разговаряме за по-нататък.

Николай Марков, volleymaritza.bg

 



Назад