Новини
7 дни спорт: Само за няколко години Марица съживи женския волейбол
Българският спортен ежедневник 7 дни спорт посвети огромен материал на ВК Марица (Пловдив) ден преди важния мач от евротурнира за Купата на ЦЕВ срещу германския Шверинер (Шверин) в зала Пловдивски университет:
В българския волейбол и в спорта ни изобщо е много модерно да се плаче за пари. Разни хора са решили, че някой им е длъжен, и през два дни излизат да викат "Дайте". Има обаче и добър пример за работа и намиране на пари по правилния начин. Само за няколко години в Марица (Пловдив) намериха вярната формула за развитието на клуба и вече берат плодовете от това. Клубът спечели всичко, което можеше да се спечели през миналия сезон, стигна до участие в европейските турнири, а утре в Пловдив ще гостува най-силният германски отбор Шверинер (Шверин). И всичко това - с много работа.
Преди няма и 10 години в Пловдив бе трудно да си помислиш за някакво професионално ниво в женския волейбол. Залите бяха порутени и студени, нямаше кой да се хване да прави нещо сериозно. Само Марица правеше нещо, колкото да не е без хич. Вече бившият президент Атанас Даскалов обаче се хваща, намира фирми и стяга залата на стадион Локомотив. Прави се и пълен ремонт на залата на спортното училище в града, пак за сметка на клуба. Тогава в Марица е настоящият треньор Иван Петков, който понася тежките условия и вярва, че, като се учи и работи, ще успее в професията. Междувременно с намирането на малко повече пари той може да си помисли и за по-голяма заплата. Вместо това обаче Петков заявява категорична позиция, че най-належащо не е това, а стягането на етажа от общежитието на спортното училище, който е на волейболния клуб. Така там вече става за живеене.
В началото всичко е насочено към подобряване на материалната база и налагането на професионална работа в школата, която до няколко години да захрани женския отбор с научени волейболистки.
Така и става. Първото нещо, което усещаш при влизането в зала Лаута, е топлина. Просто в залата е топло и е пълно с деца. Така беше вчера, така е и днес. И това е залата, в която волейболистките тренират. А онзи ден софийските Левски и ЦСКА играха на кучи студ в Христо Ботев, а една от Червените загряваше с ръкавици. Е, как да ти се ходи на мач и как да си запишеш детето да тренира волейбол?
Настоящият президент Илия Динков продължава да развива проекта, а постепенно в първия отбор се връщат няколко опитни състезателки, които заменят напусналите и предават опита си на по-младите. В каузата на Марица са въвлечени куп фирми и всеки помага с каквото може. Едната прави вода и осигурява водата на отбора, другата прави климатични системи и заради нея в залата е топло, третата доставя екипите и т.н. Осигурен е бюджет от около 350 хиляди лева, който покрива нуждите на цялата школа и е достатъчен за женски отбор, който да е шампион в България.
В клуба обаче се целят малко по-високо. Затова лицето на проекта е мачът, който ще се играе утре. Той е резултат на свършеното през последните 10 години. С много работа и правилна стратегия Марица показа пътя на останалите, които чакат някой да им даде и се оплакват колко е лошо.
Емилия Динкова: Готова съм да лиша себе си, за да направим нещо хубаво
Емилия Динкова, която е съпруга на президента на Марица Илия Динков и управлява една от фирмите, помагащи за развитието на проекта в клуба, разказва как е тръгнало всичко.
- Аз и съпругът ми сме се занимавали с волейбол преди години. Когато се преместихме в Пловдив и малката ни дъщеря стана на възраст, в която трябва да спортува, се допряхме до клуба и видяхме, че условията за спорт са много добри като специалисти, но базата я нямаше. Така постепенно започнахме да даваме каквото можем и да събираме други хора за идеята, за да може да се получат нещата. Аз лично мога спокойно да се лиша от нещо, за да може да се помогне и да се направи нещо толкова хубаво като една школа. Да се работи с тези млади хора е много приятно. При нас всеки дава всичко от себе си. Тук не става въпрос за даване от един човек - споделя Динкова.
Като човек от бизнеса тя съзнава, че материалната база е първото и най-важно условие, за да може децата да се запалят по спорта и да продължат да тренират.
- Целта е да възпитаме у тези деца и отношение към живота. Когато дойде едно дете от много, много бедно семейство, на него няма да му направи впечатление, че баните и съблекалните са в лош вид. Но едни деца, които живеят в съвременни условия, няма как да са мотивирани, защото тези дребни неща ги дразнят. Трябва да се върви в такава посока, че на тези деца да им е приятно да тренират, а не да дойдат на две тренировки и да си тръгнат - казва още тя.
Борис Халачев: Всички в клуба са съпричастни към проекта
Мениджърът на Марица Борис Халачев работи дейно за каузата на клуба в последните 5 години.
- Когато аз започнах да работя в клуба, идеята на президента и ръководството бе да стартираме проекта предимно за подрастващите и да имаме и представителен отбор за жени. Искахме да предоставим възможно най-добрите условия като материална база и специалисти, които работят в клуба. Започнахме предимно с момичета на около 15 години, които влязоха в женския отбор, а някои са вече в чужбина. Тези момичета в чужбина ние все още си ги имаме като наши състезателки. Чуваме се с тях и им помагаме с каквото можем - обяснява той.
Разбира се, той не подминава и волята на хората, които дават пари. Въпреки че в последните 2 години Марица успя да пласира няколко състезателки в чужбина, парите от техните трансфери са недостатъчни за издръжката на клуба.
- Много важно е да се получи съпричастност на всички, които работят в клуба. Не да дойдеш на работа в 08:00 и да си тръгнеш в 16:00. Искаме всеки да работи с желание, да се радва на резултатите, които постига, и да радваме хората, които дават пари. Защото по друг начин няма как да им се отблагодарим. Във волейбола няма възвращаемост. Ако някой си мисли, че някой дава пари, защото ще продаде две състезателки и ще вземе пари, няма как да се случи. Да, ние имаме няколко състезателки в чужбина, но няма как да им продадеш правата или да ги преотстъпиш и с това да си вържеш бюджета за цялата година. Ако не са хората, които помагат, няма шанс - смята Халачев.
Иван Петков: Голямото за нас тепърва предстои
Треньорът на Марица Иван Петков е един от хората, които вярват и работят най-много за развитието на проекта. С излишна скромност той разказа за свършената работа през годините, плановете за бъдещето и слуховете, че може да е новият селекционер на женския националния отбор.
- Кога започна ти в Марица и как бяха нещата тогава?
- Започнах преди 10 години. Тогава наистина нещата бяха много по-различни, отколкото сега. Но през всички тези години е имало развитие.
- Какво те накара да останеш да работиш в онези условия, защото е ясно, че сега е хубаво да си треньор в Марица - залата е топла, има условия?
- Не обичам да говоря за себе си. Нека кой, каквото има да каже за мен, да го каже. Това, което съм направил, съм го направил от моята лична амбиция да се развивам в треньорството. Знам, че с каквото и да се захване човек, в началото винаги е трудно. Минава се през различни периоди. Без значение с какво се занимаваш, трябва да изстрадаш, за да постигнеш нещо. И аз не мисля, че съм постигнал нещо кой знае какво, че да ме коментират. Само господ знае дали ще стигна там, към където се стремя. Искам да работя на високо ниво във волейбола. Има обаче един човек (б.а., президентът на клуба Илия Динков), без когото всичко това нямаше да е възможно. Не става въпрос само за пари, а за отношение и начин на работа. Винаги се вслушва в нашето мнение и не взима решенията еднолично. Доверява ни се като специалисти, които в годините са се развили. Той имаше търпението и ни даде шанс, на мен и моя екип, да се развиваме. Защото аз без моя екип не мога. Няма човек на света, а какво остава за един треньор, който да направи нещо сам. Това е немислимо. Аз съм една брънка от целия процес. Има още много хора. Голямата отговорност е моя, но те имат принос за успехите, също колкото и аз. Тези хора на моменти са може би по-важни от мен. За нас от тук насетне започват предизвикателствата. Всичко, което сме направили до момента, е старт към голямото. Не искам да се задоволяваме с това, което сме постигнали. Направили сме нещо като организация, като резултати, като поведение, като визия на клуба. Но голямото тепърва предстои - това, което го гледаме по телевизията. Много често си задавам въпроса докъде сме готови да стигнем. Лесно е да кажеш: Искам да стигна далеч. Но къде е това далеч? Готов ли си да стигнеш до това далеч? Да, целият ми ден минава в залата, но човек трябва всеки ден да се обогатява, за да превърне мечтите си в реалност.
- За да работиш на високо ниво във волейбола, един ден ще трябва да напуснеш Марица. Трудна ли ще е тази раздяла?
- Защо? По-скоро нашата амбиция е Марица да стигне до високото ниво. А тогава, дали аз ще бъда треньор решават други хора. Няма незаменими хора.
- Може ли Марица да стигне това високо ниво с конкуренцията в българското първенство? Отборите, с които играете в Европа, имат по два тежки мача на седмица.
- Разбирам какво искаш да кажеш, но е много лесно да кажеш: "Да, ние нямаме първенство." Но ние искаме заедно с Марица да развиваме и волейбола в България. Всички да се обединим и да правим нещо сериозно. Ние правим много жертви, за да развиваме волейбола. Ако някой е на друго мнение, може да го каже. Но ние го правим с ясната идея, че сами не можем да вървим напред, а трябва да сме всички заедно. Ако кажа, че нашето първенство е слабо, на кого ще помогна? Искаме всички заедно да се развиваме и да направим първенство, което да отговаря на качествата на нашите състезателки и на нашия волейбол. Ако само търсим негативното, няма да стигнем до никъде. Много е лесно да намериш лошото у някого. Ние трябва да вдигаме имиджа на българското първенство, ако искаме да имаме силен национален отбор, силни треньори, силно първенство. В последно време узрях като треньор и гледам нещата и от другата страна. Няколко пъти този сезон казах на момичетата: "Да, може би сме по-силни от отбора, срещу който излизаме, но трябва да подходим с уважение към съперника и да покажем игра, която да се хареса на хората в залата, за да може те да доведат още и още хора." Сега около момичетата се създава еуфория, децата искат да се снимат с тях и те трябва да ги пленяват с поведение и добра игра.
- Значи не си фен на клишето, което много хора в спорта ни използват: "от такива мачове няма смисъл"?
- Вече няколко пъти го чувам това от колеги и не им прави чест. В началото аз бях в ситуацията на отборите, които сега ние побеждаваме. В момента всички основни състезатели отиват да играят в чужбина. За да ги накараме да се върнат в България, ние трябва да създадем силно първенство. В отборите има млади момичета, които сега изграждат. И с помощта на по-силните отбори те могат да надграждат и в един момент да се запалят хора, които да помагат. В сравнение с много други страни, в България може с много по-малко средства да се направи силно първенство. Да, сигурно има протоколни мачове, но състезателките сами трябва да разберат, че в залата те са актьори и трябва да изпитват удоволствие, че са вътре на полето и имат честта да играят за нашия клуб.
- И до къде стигнахте по този път към голямата цел?
- Стигнахме до там, че сега да играем с най-силния отбор в Германия. Мечтаем и се подготвяме така, че да имаме шанс да ги елиминираме. Всички вярваме, че имаме възможности да го направим. Като организация в клуба сме стигнали на добро ниво. В спортно-технически план също сме вдигнали нивото. Но има още много неща, които да подобряваме.
- Ласкае ли те това, че си сред спряганите имена за нов треньор на женския национален отбор?
- Ако кажа, че не ме ласкае, ще излъжа. Но ако трябва да бъда максимално честен, не мисля за това. Има ръководители, които решават кой да е треньор на националния отбор. Ако те счетат, че аз имам качествата да бъда там - окей. Но не мисля за това. Бил съм няколко пъти селекционер на различни национални гарнитури и знам какво предизвикателство и гордост е да бъдеш треньор на националния отбор. Никой не е говорил с мен и не знам да има такава перспектива. В момента имам други задачи, друго предизвикателство. С моя щаб сме се концентрирали върху работата си.
Ради Тенева: Тук е по-добре от някои европейски отбори
Завърналата се в България волейболистка Радосвета Тенева признава, че е изключително впечатлена от условията за работа в България. Състезателката на Марица (Пловдив) не скри приятното усещане от играта пред родна публика.
- Условията в България са на много добро ниво, дори по-добро от тези на някои европейски отбори. Изключително съм щастлива, че след толкова години се прибрах вкъщи. Играла съм навън и винаги съм се питала какво е да си играеш вкъщи, в собствената си страна, и се радвам, че имам възможност да го изживея - споделя Тенева.
183-сантиметровата волейболистка не пропусна да коментира и участието на пловдивския отбор в турнира за Купата на ЦЕВ.
- Евротурнирите са много важни за нас, защото качеството на мачовете е високо и, колкото по-дълго продължим, толкова по-добре за нас. Имаме тежък съперник, но всички искаме да продължим да играем още няколко кръга. Трудно е, но не е невъзможно - добавя състезателката на Марица.
Ани Радичева: Ние сме едно щастливо семейство
Капитанът на волейболния Марица Ана Радичева говори пред 7 дни спорт за предстоящия осминафинал в турнира за Купата на ЦЕВ и работата в отбора.
- Напълно възможно е да продължим напред в евротурнирите. Надявам се да победим германките и да отидем на четвъртфинал. Трябва да сме благодарни на нашите спонсори и на президента за това, че ни осигуряват тези добри условия. Естествено, това ни дава спокойствие и самочувствие. Отборът е страхотен и може би вече ставам банална, но ние сме едно голямо щастливо семейство - радва се Радичева.
Според волейболистката привличането в отбора на Радосвета Тенева е изключително важно за представянето.
- С Радосвета Тенева се чувстваме страхотно в отбора. Аз не бях играла с нея и е много хубаво да има опитен състезател покрай теб - допълва капитанът.
Имат 17 националки за 2015
Силната школа на Марица ражда куп състезателки и за различните национални отбори. Само в рамките на календарната 2015 цели 17 волейболистки на клуба са били повикани в националните гарнитури. Някои от тях като Жана Тодорова, която още на 15 години записа участие на европейско първенство, вече е твърдо в плановете за селекцията на женския национален отбор. По-малките пък виждат добрия пример на каките си и се стремят да станат като тях.
Списък на националните състезателки на Марица за 2015 година:
1. Йоанна Пламенова Атанасова 29.01.98
2. Ива Димитрова Халачева 01.02.00
3. Виктория Андреева Ветчакова 11.07.99
4. Ани Кирилова Боздева 30.01.99
5. Ана Тонева Илиева 21.06.99
6. Радостина Огнянова Маринова 02.10.98
7. Жана Велиславова Тодорова 06.01.97
8. Вангелия Вангелис Рачковска 19.07.97
9. Симона Кирилова Николова 29.07.97
10. Мирела Атанасова Шахпазова 28.10.97
11. Милена Иванова Димова 05.07.94
12. Мира Красимирова Тодорова 12.04.94
13. Силвана Велкова Чаушева 19.05.94
14. Силвия Иванова Андреева 18.08.95
15. Таня Малинова Събкова 10.06.88
16. Виктория Григорова Григорова 25.07.90
17. Мария Николаева Данчева 04.12.95
Тодор Христов и Мая Димитрова, 7 дни спорт
Назад
