Новини

Нася прави Марица още по-силна и красива

Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 човека. През януари Жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този за Купата на ЦЕВ. Следващата в списъка е Мис BGvolleyball.com за 2016 г. - Нася Димитрова.

Тя е поредната перла в короната на волейболната Марица (Пловдив). И ще направи отбора на Иван Петков не само по-силен, но и по-красив. Преди броени дни неподправеният чар на Нася Димитрова спечели званието Мис в анкетата на сайта BGvollеyball.com. Бившата левскарка тренира с Марица от началото на сезона, но все още няма право да играе.

Проблемът е, че от бившия клуб правят спънки. Нася откупи правата си срещу 10000 евра, но въпреки това Дисциплинарната комисия към федерацията спря правата и за шест месеца заради "уронване на престижа" на Левски (София). Състезателката и нейният адвокат са подали жалба и чакат благоприятно разрешение на казуса още до Нова година.

Нася Димитрова е родена на 6 ноември 1992 г. в село Тенево, Ямболско. Баща и е бивш волейболист и я записва да тренира в школата на Тунджа (Ямбол), когато е на 12 години. До онзи момент следвала пътя на майка си, която е певица, и се занимавала с народно пеене и хореография.

Обичам си родния фолклор и българските традиции, с които съм закърмена, казва Нася, която има много снимки в народна носия в личния си Facebook профил. Пея от време на време, когато се събираме със семейството ми на поводи, допълва тя. През 2007 г. се мести в Левски по препоръка на треньора си в Ямбол. По същото време дошла и първата оферта от Марица, искали я и от ЦСКА (София). За десет години при Сините неведнъж печели титла и купа, многократна сребърна и бронзова медалистка, шампионка от Балканско първенство.

Междувременно играе и една година в азербайджанския тим Азеррейл (Баку). Бързо попада и в националния отбор за девойки под ръководството на треньора на Марица Иван Петков. Стига и до женския национален отбор, с който през 2014 г. печели Купа Ельцин от силния турнир в Русия. Играе и на Световно и Европейско първенство.

Стигнах до женския национален отбор, но не зная дали все още съм част от него след този скандал с Левски, казва Нася Димитрова. Още преди две години започва да мисли за варианта с Марица след разговори с мениджъра Борис Халачев. Разбират се да си прекрати договора с Левски, след което гръмва сагата, която все още няма окончателно разрешение.

- Нася, докъде стигнаха нещата по конфликта ти с Левски и защо всъщност ти спряха правата?

- Бившият ми клуб се е хванал за това, че съм обидила клуба. За някои неща - заставам зад думите си, за други - не. Моят адвокат ми каза, че нямат право да ме наказват за това. Федерацията обаче го сметна за причина да ми спре правата за шест месеца. Силно се надявам през януари вече да играя за Марица. Няма да се откажем да се борим срещу тази несправедливост. С Левски договорът ми е приключен, благодарение на адвоката ми, и принципно мога да бъда картотекирана за Марица. Така не мога да играя и в националния отбор, което за мен е голяма чест.

- Защо пожела да дойдеш в Марица?

- Харесва ми самата организация в отбора. Такива условия в България не съм виждала никъде. Всички треньори, мениджъри и състезателки се държат един за друг. Искам да работя в такава обстановка. Искам да има сигурност около мен, а на игрището ще давам сто процента от себе си. Всичко е много професионално, отношението е перфектно. Познавам се с момичетата, с Виктория Григорова заедно сме израснали в Левски. Още преди две години исках да играя за Марица.

- Сигурно те е яд, че не можа да играеш в мачовете от Шампионската лига?

- Момичетата се представиха много добре срещу такъв силен отбор като Еджзаджъбашъ. Много исках да помогна, да играя, тренерът и той ме гледаше и искаше да ме пусне, но нямаше как да се случи. За мачовете в турнира за Купата на ЦЕВ се надявам всичко да е наред и да мога да помогна на тима. Така се чувствам като някакъв инвалид - мога да играя, а всъщност нямам право.

- Харесва ли ти Пловдив? Как си прекарваш свободното време?

- Честно казано, преди въобще не ми харесваше, но в последните няколко години градът много се промени. Сега изглежда много по-подреден. Познавам града, но гледам повече да си почивам в хотела, за да разтоварвам от тренировките. Иначе си имаме едно-две заведения, в които излизаме. Когато имам по-големи почивки, се прибирам при семейството ми в Тенево. Обичам да се връщам на село. Там релаксирам най-добре.

- Освен народното пеене, имаш ли други увлечения и интереси извън волейбола?

- По принцип съм патриотично настроена и се интересувам от политика. Чета и следя нещата, които се случват в България.

- Това означава ли, че имаш аспирации да влезеш в политиката, след като спреш с волейбола?

- Едва ли. По-добре да не влизам, че ако съм на някакъв висок пост, всички ще ги уволня (смее се). Не съм мислила сериозно какво ще правя след волейбола. Обичам много децата и не изключвам възможността да тренирам и да се занимавам с деца.

- И накрая - как се чувстваш като Мис BGvolleyball.com?

- Не зная. Все едно ми е, но е хубаво това признание. За мен е важно близките да ми казват, че съм хубава. Всеки човек е красив по свой собствен начин. Дали си Mис или не - няма никакво значение.

Георги Анастасов, в. Марица