Новини
Нася Димитрова: Шампионска титла, в Сиконко, срещу Левски… Хубав мач!
Нямам търпение да започне турнира за Купа България, която също искаме да спечелим, коментира нападателката на Марица
Нася Димитрова направи забележителен мач срещу Левски (София), след който Марица (Пловдив) спечели шампионската титла за трети път в своята история. Нападателката, която премина в пловдивския клуб именно от Левски, заби 20 точки във финал №2 в столичната зала Люлин (бившата Сиконко).
- Триумф с шампионската титла на България в добре позната за теб зала, но с екипа на друг отбор. Какви са впечатленията ти след този труден сезон?
- Труден беше сезонът в Европа. Иначе в България беше ясно, че ще бием Левски, независимо дали в два или три мача. Нямаше обаче как да допуснем да се стигне то трети двубой, дори да бяхме играли пет гейма.
- Как е да си шампион с екипа на друг отбор, след като имаш титла и с този на Левски?
- Шампионска титла като шампионска титла – както е с Левски, така е и с Марица. За съжаление, с националния отбор на този етап все още нямам, но се надявам да изпитам това приятно чувство и с националния тим.
- И все пак, имаше ли по-специално чувство да станеш шампион с екипа на Марица точно в залата на Левски?
- Ако говорим за нещата, които се случиха през първия полусезон и заради които не играх няколко месеца, определено това ме мотивира за целия втори полусезон. Няма как, това е част от историята вече, но хубаво се получи - шампионска титла, в Сиконко, срещу Левски. Хубав мач!
- Предстои и турнирът за купата...
- Аз очаквам с нетърпение този турнир, защото там ще бъде по-оспорвано, а на мен ми се играят точно такива мачове - с повече адреналин.
- Любопитно е, че преди година триумфира с Купа България, но с екипа на Левски, и във финала взехте гейм на 9 на Марица. Сега обаче си от другата страна на мрежата, а Марица със сигурност ще търси реванш за тази загуба.
- Обичам ниските резултати, така че, независимо в кой отбор съм, аз ги търся. Силно се надявам да спечелим купата, без значение кой ще ни бъде съперник по пътя към върха.
- От федерацията взеха решение клубовете да могат да се подсилят със състезателки, приключили ангажиментите си в чужбина. Как гледаш на това решение?
- От една страна е добре, от друга - не. Лично аз не подкрепям тази идея особено, защото момичетата по отборите са се борили цяла година, тренирали са и изведнъж идват други състезателки и им вземат мястото. А това е супер несправедливо. От друга страна пък е добре за нашия отбор, тъй като ще има някаква интрига в тези мачове и ще бъде по-интересно. Силно се надявам да станат хубави двубои срещу всичките отбори.
- Очакваш ли да се вдигне посещаемостта на мачовете за купата в зала Христо Ботев?
- Надявам се, но видяхте, че във финала в Люлин нямаше особено голяма публика. Да, и залата бе по-малка.
- Съвсем друго е да се играе пред пълни трибуни, както вие имахте възможност да играете в Колодрума пред четири хиляди зрители в мачове от европейските клубни турнири.
- Това беше различно - играеш срещу звезди като Брайелин Мартинес и, въобще, тръпката е съвсем друга. Определено бе различна емоцията от тази, която изпитахме от победата си срещу Левски във финала.
- А и записахте победа срещу отбора на Унет Ямамай (Бусто Арсицио), който бе на косъм от златен гейм във финала срещу Динамо Казань (Казан) в турнира за Купата на ЦЕВ...
- Да, това е похвално за нас. Това ми беше едва вторият мач с екипа на Марица и нямахме особена игрова сработка. Хубавото бе, че все пак имахме контролни срещи и с тренировки достигнахме до някаква сработка. За съжаление, не успяхме да продължим напред, но е хубаво, че победихме и че зарадвахме публиката.
- Мислиш ли за националния отбор и имаш ли по-далечни планове?
- Имам много планове, но ще видим какво ще стане и дали ще се осъществят.
- Преди няколко дни похвали идеята за националния химн преди мачовете от турнира за Купа България при мъжете...
- Определено много добра идея! Когато играех в Азербайджан, всеки двубой започваше с химна на Азербайджан. Това е гордост - да слушаш химна преди мач, независимо дали с националния отбор или на клубно ниво.
- Като стана въпрос за музика, не липсваше ли музикалният елемент по време на финала срещу Левски - на почивки и за награждаването? Оставяме настрана, че двубоят се игра в четири следобед в делничен ден и не се излъчваше по телевизията. Не беше ли странно всичко това?
- Като цяло всичко беше странно. Все пак Левски и Марица играха финал. Не знам дали е по-специално отношението заради това, че аз съм в Марица, но силно се надявам да не е така, защото би било много грозно.
- Всички предпоставки за празненство ги имаше, Борислав Кьосев бе дошъл за награждаването, но нещо липсваше...
- Да, липсваше самият подиум, музиката. Дори, когато ни представяха на игрището, не си чувахме имената. Организацията бе под всякаква критика.
Ивайло Пампулов
Назад
